Møns Klint – палеонтологичната банка на Дания

Една от най-интересните и забележителни дестинации в Дания са красивите и отвесни, снежнобели скали Møns Klint. Емблематичните за Кралството геоложки форми целуват бреговете на Балтийско море в източната точка на малък остров, носещ същото име – Møns. Намират се на около 2 часа път от Копенхаген, и са любима дестинация за семейни уикенди, далеч от стреса и глъчката на северната столица. Пристигам тук в началото на юни, малко преди старта на активния туристически сезон. Мястото е все още спокойно, очакващо наплива от жадни за авантюри туристи. Чувам единствено шума на скандинавския вятър и далечен детски кикот. Времето е студено според моите представи за сезона, но все пак съм в Дания – дом на прохладните и влажни летни дни.

Обширната територия, обявена от UNESCO за биосферен резерват, обхваща около 7 километра от бреговата ивица на острова. Височината на скалите варира, достигайки до 128 м. над морското равнище. Това е и една от най-високите точки в цялата държава, известна с равниния си пейзаж. Скалите се формирали преди повече от 70 млн. години, когато настъпил краят на последния ледников период. Преди това, по естествен път морето направило пластове от водорасли, миди, кости на риби и други морски обитатели, които под напора и тежестта на огромен ледник, формирали познатите ни днес геоложки форми. Предвид начина на своето формиране, днес те са изключително крехки и податливи на ерозия. Вятърът и прибоят помагат за този процес, който местните учени очакват винаги с интерес. При всяко свличане на земните маси се разкрива богато съкровище от вкаменелости на животни и растения, останали от много далечни времена. Скелети на причудливи риби, морски бозайници, големи миди и други ракообразни, са част от активите на своеобразната палеонтологична банка на Дания.  

Днес пространството в района на Møns Klint е изключително богато със своето разнообразие от растения и животни, които не могат да се срещнат в други части на Европа. Заради специфично меката и пореста карбонатна скала, тук виреят няколко вида орхидеи, чиято красота и изящество впечатляват посетителите в началото на всяко лято. Сред тях най-шармантна и наситена с цвят е пурпурната орхидея, растяща единствено зад дървеното стълбище, водещо към морския плаж. Бялата креда придава отчетливо зелени багри на вековните дървета, които запазват пролетната си окраска докато първите студени дни не оцветят листата в цветовете на приближаващата есен. Сред хълмовете във вътрешността на острова има гъсти гори, с прилежащи езера и разнообразна фауна. Напоследък тук гнезди соколът скитник – най-бързата птица в света, достигаща 390 км. в час по време на лов, а местните лепидоптерологисти с любопитство и възторг наблюдават много рядката голяма синя пеперуда. 

Геоложката забележителност е добре социализирана и достъпна с автомобил. От обществения паркинг тръгват няколко лъкатушещи и маркирани туристически пътеки, водещи до различни точки за наблюдение, места за игра или спокоен пикник. Близо до паркинга, през 2007 година е открит модерен информационен център – GeoCenter Møns Klint. Лентата прерязва лично датската кралица. Постройката е основно вкопана в земята, за да се окаже минимален ефект върху природния пейзаж. Богатата колекция от артефакти и художествени интерпретации пренасят посетителите през различните епохи – от сформирането на Скандинавския полуостров, до наши дни. 

Завършвам обиколката в кокетния ресторант на музея. Поръчвам кафе и датски сладкиш, готов да им се отдам с наслада. Изморен съм от интересната и завладяваща обиколка на това красиво и богато място. Историята, скрита в хилядите пластове земя, оставена тук от природата, и разкрита отново по нейната воля, за пореден път ми доказа колко преходен е животът на едно човешко същество. Нищо не започва с нас, няма и да приключи. Затова е важно да живеем отговорно, да изследваме и познаваме миналото, да се учим от уроците му, за да бъде бъдещето светло. Както го правят датчаните.

Локация: