Двудневен преход в Стара планина: от Беклемето до хижа Козя стена

Ако мечтаете за два дни, прекарани сред тишината на високите била, с гледки, които спират дъха, и усещане за пълна свобода – преходът от Беклемето до хижа Козя стена ще Ви даде всичко това. Ще се насладите на маршрут, чрез който природата показва най-магичната си красота – с вятър, простор и безмерна родна земя! 

---

1. Обща информация за маршрута
2. Ден 1: Беклемето – хижа Козя стена
3. Ден 2: Хижа Козя стена – Беклемето
4. Какво да знаете преди тръгване
5. За кого е подходящ маршрутът?
6. Епилог

---

Обща информация за маршрута

Началото на маршрута е при прохода Беклемето (Троянски проход), достъпен с автомобил по асфалтов път от Троян на север и Кърнаре на юг. Точно до паметника „Арка на свободата“ започва добре маркираната пътека по главното било на Стара планина, която следва маршрута на Е3 (Ком-Емине) – един от най-дългите и известни туристически маршрути в България. Ние стартирахме приключението от хотел “Сима” в подножието на Беклемето, което добави към разстоянието приблизително 3 км. и още няколко стотин метра положителна денивелация. Избрахме тази локация, тъй като хотелът е приятен и достъпен за ношувка в петък вечер – пътувахме от Варна до Беклемето след работа в края на работната седмица.

---

Ден 1: Беклемето – хижа Козя стена

• Разстояние: ~12 км

• Времетраене: 3 – 4 часа (в нормално темпо)

• Ниво на трудност: леко до умерено

• Положителна денивелация: ~600 м

Първоначално пътеката леко се изкачва, но не е стръмна. Бързо навлизате в открит високопланински терен, където гледките стават все по-впечатляващи. Отдясно се вижда Северна България – зелените долини на Троянския край, а отляво – Розовата долина и южните склонове на Балкана. Паметникът „Арка на свободата“ е задължителна спирка не само заради панорамата, а и величествеността на това бетонно здание, отдаващо почит към загиналите за свободата на България. 

Резерват Козя стена

С напредване на прехода навлизаме в резерват „Козя стена“ – защитена територия, известна с редки алпийски растения, включително алпийски еделвайс. Животинското разнообразие тук е пребогато – 68 гнездящи вида птици, включително осояд, скален орел, уралска улулица. Уви, по пътеките срещнахме единствено стопански крави и коне (което не зная доколко е разрешено за резерват), но тук можете да видите в естественото й местообитание и балканската дива коза. 

Склоновете в резервата стават все по-сурови и живописни, а пътеката минава през пасища и билни участъци с усещане за „ръба на света“. Релефът е силно пресечен и стръмен, със скали, израстващи почти отвесно от гората. Подсичаме няколко върха, но до този, дал името на резервата, не може да не се изкачим. Това поставя на изпитание страховете ми от високи отвесни скали, но с общи усилия и подкрепа преодолявам дискомфорта.  

Нощувка в хижа “Козя стена”

След около 4–5 часа спокоен ход пристигаме в хижа Козя стена (1562 м) – уютна и стратегически разположена точно под скалистия рид, дал името ѝ. Хижата предлага топла храна и напитки, леглова база, прекрасна гледка към долината и звездно небе нощем. Тук времето сякаш спира, а богатата колекция от книги в библиотеката на втория етаж може да осмисли и много по-дълъг престой. Добра идея е, ако посещавате хижата, да вземете със себе си книга, която да дарите на хижарите тук. Така ще продължи развитието на инициативата, а Вие ще станете част от това благородно дело.  

Трябва да се отбележи, че в хижата няма баня с топла вода, но за еднодневен преход това не е и нужно. Санитарните помещения са чисти и достатъчни за капацитета на хижата. Водата тук е изворна и идеална за пиене, а електричеството е “зелено” – произведено изцяло със слънчеви панели. Стаите са компактни, с по 4-5 легла във всяка. Поръчайте закуската си от вечерта, за да улесните домакините, а и за да няма излишно сготвена храна, която да не се изяде. Тук всеки продукт се доставя ръчно – на гръб или с коне, затова уважавайте и ценете всяка хапка! 

Нашият маршрут за деня в детайли

---

Ден 2: Хижа Козя стена – Беклемето

Вторият ден може да повтори маршрута обратно към Беклемето, но ако имате време и желание, може да направите малко отклонение до връх Юмрука (1818 м) – още едно място с гледки, които ще останат в спомените ви. Друга опция е посещение на хижа “Хайдушка песен”.

Връщането е предимно спускане и изкачването не е натоварващо, което позволява повече почивки, снимки и наслада от тишината.

Нашият маршрут за деня в детайли

---

Какво да знаете преди тръгване

• Маркировката е червена и много добре поддържана.

• Носете си вода – в хижата има, но по пътя почти няма чешми.

• Времето в планината е променливо – вземете яке и дрехи за вятър/дъжд. Ние направихме прехода в края на м. август и имахме нужда както от топли дрехи против вятър, така и дъждобрани. 

• Покритие с мобилен сигнал има на повечето места, но не разчитайте само на интернет.

• Хижата е популярна – резервирайте предварително, особено през лятото и уикендите. Ношувките се заплащат предварително по банков път и към м. август 2025 г. струват 30 лв./човек/ден

---

За кого е подходящ маршрутът?

• За начинаещи, които искат да опитат двудневен планински преход.

• За любители на билни маршрути, панорами и фотография.

• За всеки, който има нужда от „рестарт“ сред природата.

---

Епилог

Преходът от Беклемето до хижа Козя стена е един от малките бисери на Централна Стара планина – достъпен, но възнаграждаващ, лек, но незабравим. Подходящ за уикенд приключение, той съчетава удобство, природа и усещане за истинско планинско пътешествие. Имайте предвид, че ако имате страх от високо, е възможно да има участъци от маршрута, които да създадат дискомфорт. Самата пътека по билото на върха е оборудвана с метални въжета за повече сигурност, но ако и това не помага, винаги можете да изберете по-лесния вариант и да преминете встрани от върха.