Съвременният път на коприната тръгва от Суфли в Северна Гърция

Възникнал преди повече от 4 хилядолетия, древният Път на коприната свързвал по суша източните земи на далечен Китай с богатите и добре развити за времето си региони на Южна Европа и Северна Африка. Живителна транспортна артерия, изиграла ключова роля в икономическото, културно, военно и религиозно сближаване на двата свята. В продължение на векове коприната била най-ценната стока, пренасяна от търговците, но с развитието на морския транспорт, с разпространението на бубарството и в други части на света, днес от това титанично логистично чудо са останали само архитектурни артефакти, превърнали се на много места в туристически забележителности. Но любовта на човек към меката и ефирно нежна тъкан, закодирана в съзнанието му с асоциации за красота, романтика, богатство и сладострастие, продължила да живее. Затова в малкия гръцки град Суфли в региона на Източна Македония и Тракия, бубарството и производството на коприна е действащ занаят и до днес. 

Всичко започнало в началото на XIX век, когато предприемчиви местни жители, тогава живеещи в пределите на Османската империя, осъзнали потенциала на копринарството като средство за икономически подем. Суфли е разположен в непосредствена близост до поречието на р. Марица (Еврос на гръцки), само на 65 километра от пристанищния град Александруполис, а в покрайнините му виреели много черници, с листата на които се хранят ларвите на копринената пеперуда. И така, семената на този труден занаят били посяти, а познанието за него дошло от гр. Бурса. Преломен момент за производството била вътрешната междуособица с местните винопроизводители, които искали повече лозя и по-малко черници, но в крайна сметка превес взели бубарите. Днес, макар и далеч от апогея си, този занаят е жив, а гостите на града могат да се потопят в историята му, посещавайки местните музеи и единственото в региона действащо предприятие за производство на копринени платове. 

Пристигаме в Суфли малко преди пладне в слънчева декемврийска неделя. Улиците са някак пусти, а от комините на повечето къщи се извива дим. Градът ми се стори празен на пръв поглед, но по-късно разбрахме, че повечето хора са в църквата за неделната литургия. По-голямата част от населението е християнско, но има също помаци, каракачани, а близостта на границата с Турция също оказва влияние. Отправяме се към високата му част, където ни посреща красива триетажна сграда, с изящна тухлена зидария и още по-впечатляващи орнаменти със сложна дърворезба. Разбираме, че в разцвета на бубарството тук живяло едно от заможните семейства, отглеждащо ценната суровина. Къщата е построена през 1890 г., като през 1991 г. е предоставена на общината, която я стопанисва и до днес. В момента тук се помещават фолклорен музей, обществената галерия, както и колекция от предмети и инструменти, собственост на местна асоциация, грижеща се да съхрани историята на бубарство. Коледните празници са само след няколко дни, затова общността е организирала на първия етаж работилница за производство на коледни играчки, в която охотно се включваме, насядали покрай шумната група деца. 

Работилницата приключва, затова тръгваме към втората спирка от обиколката. За нас отваря врати единият от няколкото музея на коприната и бубарството, където ни посреща Марина – усмихната и разговорлива уредничка. Обещава да ни потопи в магията на занаята и само няколко минути след това се убеждаваме сами в това. Тук могат да бъдат разгледани в детайли всички етапи от производството, включително и живите ларви на копринената пеперуда, които сладко хрупат свежи листа от черница. Разбира се, това са автентични производствени мощности, използвани много преди да настъпи съвременната индустриализация на процеса. В предприятията навремето били ангажирани само жени, споделя ни Марина, а работата била изключително тежка. На първо място бубите се поставяли в гореща вода, в която с голи ръце жените създавали силен водовъртеж, посредством който улавяли началата на копринените нишки. Малки легенчета със студена вода стоели винаги до тях, за да охлаждат попарените им длани. Веднъж разнищени, 8 от фините нишки влизали във водачи, които ги сплитали в един копринен конец. Оттам намотките отивали към дървените станове, където тъкачки създавали ефирните платове, обагрени във всевъзможни цветове и форми. Но за да стигнат до този финал майсториците, всяка от ларвите трябва да изяде по около 500 кг. черничени листа, да наддаде приблизително 10 000 пъти своето тегло и накрая да омотае копринен пашкул с дължина от 2500 м. Уредничката отговаря на всички наши любопитни въпроси, от които разбираме, че днес ларвите се внасят от чужбина, че индустриализацията драстично е намалила заетите в бранша, а много от старите фабрики вече не работят.

Сбогуваме се с Марина, която ни съветва задължително да посетим бохемската къща на ул. Елефтериу Веницелу, превърната във фолклорен музей и работилница за облекла и аксесоари от коприна. Гиоргос, нашият любезен домакин и водач, познава мястото и собствениците на това кокетно градско кътче. Фасадата на къщата е малка и по нищо не издава каква чудовищна колекция, пресъздаваща историята на този регион, се крие зад стъклените витрини, отразяващи калдъръмената улица. Влизаме, а вътре вече ни очакват три дами, сякаш излезли от времето на Belle Epoque. Те се грижат за мястото, пазят историята, споделят я с гостите си, и не на последно място – с работливите си и способни ръце създават изящества от ценния плат. От тях разбираме, че къщата е собственост на семейство Бурулитис, а от м. май до края на м. юни я споделят с живи колонии от копринени гъсеници, създаващи снежнобелите пашкули. 

Отбиваме се набързо в още един малък музей на коприната, ювелирно реновиран и подреден с помощта на културната фондация на банка Pireus. Малка двуетажна къща, ярко обагрена в старозлатен жълт цвят. Разглеждаме временна изложба, показваща традициите на копринарството не от Суфли, а от далечен Китай, където този занаят също има своите дълбоки корени.

Бързаме обаче, защото имаме среща в действащата местна фабрика за платове, създадена през 1963 година от семейство Мухтаридис. От стария дядо Мухтаридис, ако трябва да бъдем съвсем точни, който дълго време работел като чирак за друга компания. Научил занаята и решил да основе своя. Първо мощностите били малко, в старата част на града. Днес заводът е в покрайнините, голям и съвременно изглеждащ, а дядо Мухтаридис вече го няма. Посреща ни цялата му фамилия – синът му, съпругата и техният син, които разказват за работата си с такава любов и отдаденост. Допускат ни в самото хале, в което редици модерни станове шумно и в монотонен ритъм тъкат метри копринен плат. Тук се намира единствената в Европа машина за усукване на копринени нишки, а платовете се изнасят за целия свят – Италия, Франция, Бразилия, дори в Китай. В шармантни дрехи ги превръщат международни модни марки като Dior, Rianna+Nina, Zeus+Dione. Последните са автори на новата колекция бордни униформи на националната авиокомпания Aegean, вдъхновена от гръцката коприна и цветовете на морето и небето. Минаваме през кратък производствен урок под менторството на Костас Мухтаридис и сина му Танос, а част от групата дори участва във фината настройка на една от тъкачните машини. Впечатляваме се от развитието, което е претърпяла индустрията през годините – от изгорените и отрудени ръце на гръцките жени, до съвременни и автономни машини. 

Слънцето е напът да целуне западните хълмове, когато лъкатушейки покрай поречието на Марица си тръгваме от града. Какво средоточие само на история, човешки съдби, родова памет и симбиоза между природа и човек, създаваща сякаш нишките на живота. С болка и голи ръце намираме началото им, после дълго и старателно първо ги петним, после чистим, мъчим се да ги разплетем докато ги усукваме и сплитаме, в стремеж да създадем красота, стойност и впечатления. Тъчем ги, за да са заедно и в хармония, а в края им прилежно ги прибираме в някой скрин, в очакване да бъдат просто нечии добри спомени. Елате в Суфли и опознайте това културно наследство, което вярвам ще Ви интригува.

Локация:

Контакти:

• The Art of Silk Museum – Vasileos Georgiou 199, Soufli 684 00, Гърция
• Greek Silk Handkraft Bourouliti – El. Venizelou 12, Soufli 684 00, Гърция
• Silk Museum – El. Venizelou 73, Soufli 684 00, Гърция
• Mouhtaridis Silk Factory – 1st km National Road, Soufli 684 00, Гърция