Рафтинг по реките Дрина и Тара в Босна и Херцеговина: Незабравимо приключение

Съдържание:

1. Къмпинг “Дрина Тара”
2. Рафтингът
3. Джип сафари, спускане със зиплайн и ходене по въжен мост над пропастта
4. Епилог
5. Полезна информация
6. Локация на къмпинг „Дрина Тара“

Движим се по криволичещ междуградски път в покрайнините на Босна и Херцеговина – на хвърлей разстояние от границите със Сърбия и Черна гора. Зад нас са вече няколко стотин километра, които изминаваме ту в мълчание и сън, ту в съзерцание на красивата и самобитна природа на Западните Балкани. Времето минава бавно. Пътят е добър, но планинските пейзажи не ни пропускат транзит, провождайки ни през тучни поля, буйни реки и отвесни скали. Слънцето отдавна е преминало своя зенит, а маслено зелените гори по склоновете на планината хвърлят тъмни и дълги сенки, когато пресичаме красив мост в сърцето на Вишеград. Поемаме по поречието на река Дрина, за да достигнем крайната цел – рафтинг център “Дрина Тара”. В душата ми има известна доза напрежение – от очакването на непознатото, от историческия заряд и наследство, които носят тези земи, от напълно погрешната ми представа, както ще се убедя по-късно, за една от най-бедните и диви балкански страни. 

Къмпинг “Дрина Тара”

Когато пристигаме в къмпинга, по поляните му вече се забавляват по-рано дошлите от нас ентусиасти. Разбирам, че за уикенда всички бунгала ще бъда заети, което означава само едно – 500 души ще прекараме заедно следващите незабравими два дни. Къщичките в алпийски стил са малки, но много уютни, като част от тях разполагат с баня и тоалетна, а други разчитат на общи санитарни помещения. Но всъщност, това е без значение, защото никой от нас не е дошъл тук заради съня, който, между другото, поради чистия въздух и шума на реката, е повече от добър. Бързо хвърляме раниците по леглата и отново сме навън, защото от ресторанта, който е сърцето и душата на това място, вече се издига дим.

Гладни сме и нашите домакини знаят това. За минути трапезата ни се отрупва с красиви плата от печено месо, сочни наденици, хрупкави пилешки крилца, отлично овкусени картофи, домашен хляб с подправки, баница с месо и типични разядки с много чесън, каймак и масло. Местната кухня винаги се сервира обилно, залагайки на чистия и натурален вкус на съставките. Питиетата не са много, но подбрани – дюлева и кайсиева ракия, бяло или червено вино, и станалото ми любимо пиво от съседна Черна гора – Nikšićko. Храним се в блажено мълчание, засищайки сетивата с вкусове, аромати, а малко по-късно и с музика на живо. Тукашните се смятат за босненски сърби, затова и езикът им е като при съседите. Оттам и музиката, от която обаче липса типичната богата вокална орнаментика. Бошняците много умело съчетават звученето на рока с текстовете и ритмите на Балканите. Неподправената вечерна идилия ни понася в ритъма на танца, но умората си казва думата. Пътували сме около 14 часа, а утре ни очаква кулминацията в нашата босненска епопея – рафтинг в бурните води на реките Дрина и Тара.

Рафтингът

Събуждаме се от странна суетня пред дървеното ни бунгало. Скипърите – нашите рафтинг водачи, вече са пристигнали в къмпинга и подготвят чевръсто оборудването. Надуваеми лодки, неопрени, спасителни жилетки, каски и специални обувки. Тъкмо сме се облекли, когато от входа на къмпинга се извисява мъжки глас, започвайки да чете с почти неразбираем сръбски акценти презимена и имена, в комплекти от по 8 човека. Въпреки първоначалното неразбиране, впоследствие ни става ясно, че това е разпределението ни по джиповете и микробусите, с които ще достигнем до стартовата точка на спускането.

Пътят не е дълъг – около 20 км., но в по-голямата си част преминава през пресечени коларски пътеки. Не бих казал, че е най-приятното изживяване, но се разговаряме с непознатите спътници, а и нашият шофьор Михайло, мъж на възраст за уважение, ни разказва за реката. Не разбирам всичко, което казва, но не е и необходимо. От енергията на този човек става ясно, че обича това кътче земя от дъното на душата си и ще му бъде отдаден до края на живота си. Бързо отминава един час, когато пристигаме на брега. Там ни очаква Неманя, нашият скипър. Бързо издърпваме лодката в реката, скачаме в нея, грабваме греблата и законтряме краката в опънатите въжета на дъното. В началото реката е спокойна, водата е кристално чиста и можем спокойно да пием от нея. Студена е – между 5 и 7 градуса, което малко по-късно ще ми изиграе много лоша шега.

Коритото на Дрина лежи между живописни склонове, редуващи голи отвесни скали, гъсти гори, а на места и водопади. Каньонът е най-дълбокият в света след Гранд Каньон в САЩ, което го прави един от най-предпочитаните за рафтинг. От 1977 е под закрилата на ЮНЕСКО като важна област за геоморфологията и екологията. След първия бързей придобиваме увереност, но само след около 20 минути не успяваме да избегнем голям камък, който почти преобръща лодката ни. Докато се опитваме да се отскубнем от капана, в който сме влезли сами, забелязвам през дясното си рамо бързо движещи се във водата телата на двама души. Обръщам се и виждам, че зад нас още една лодка е на път да се обърне. Успяваме да се доберем до левия бряг, който се оказва на черногорска територия. Виждам, че двайсетина метра напред Неманя е успял да вкара лодката ни в релси, което означава, че трябва да стигнем до него вървейки по влажните и хлъзгави камъни по брега. Въпреки трудностите, успяваме да съберем екипажа отново, всички изпаднали зад борда са добре, което означава, че можем да продължим напред. 

Останалата част от спускането по реката върви добре. На десетия километър от трасето спираме за почивка. Локацията е малък песъчлив плаж, над който домакините са направили дървен бар, предлагащ студена бира и други питиета за отпускане на стегнатите ни телеса. В почивката осъзнавам колко скучни пасажери сме се събрали, всъщност. Тълпи от пийнали сърби танцуват върху скованите небрежно сепарета, различна музика звънти от преносими колони, а бирата се лее като че да е вода. 

След още 5 километра р. Дрина се среща с идващите от запад води на р. Пива, с която заедно образуват началото на р. Тара. Нейният темперамент е по-спокоен, по-уравновесен, без толкова много бързеи и чапати скали. След общо 19.5 км., 3 ч. и 15 мин., прекарани във водата, акостираме на брега на къмпинга и умело връщаме лодката и екипировката за щателно измиване, за да дочакат следващите любители на адреналина – всяка година от м. април до края на м. септември. Изморени сме, а в ресторанта вече ни очакват вкусно печено агне и нова порция забавления с оркестър на живо и станалата ми любима босненска поп музика.

Джип сафари, спускане със зиплайн и ходене по въжен мост над пропастта

На втория ден от приключението почти повтаряме маршрута с джиповете и коларските пътища, но вместо разклонението, слизащо до коритото на реката, поемаме по това, което ни отвежда на върха на каньона. Пристигаме на огромна ливада, а над нея кокетна планинска хижа с малък ресторант и няколко легла за преспиване. И гледка! Ех, каква гледка! На върха сме на пропаст, висока може би около 500-600 м. На дъното й като змия се вие р. Дрина, а отсреща отново гъсти и тъмни гори. Отляво и отдясно на площадката пред хижата се издигат два почти отвесни хребета, с разстояние помежду им от половин километър. Между тях е опънато метално въже, по което почти всички от групата решават да си вдигнат адреналина. Спускането със зиплайн е допълнение към основната програма и се предлага в съчетание с т.нар. “Виа Ферата” – въжен мост, по който се стига до върха на десния хребет. 

Епилог

Босна и Херцеговина надмина всички мои очаквания. Държава с изключително красива природа, запазена самобитна култура, чистота, подредени къщи и дворове. Тук-таме все още личат следите от последната война на Балканите, с разпръснатите като мравки дупки от куршуми по фасадите на сградите. Надявам се, че споменът от този ужас рано или късно ще спре да живее в съзнанието на местните хора, за да имат спокоен и пълноценен живот, какъвто напълно заслужават. Направи ми силно впечатление отношението им към работата, която въпреки трудностите, стреса и натоварването, винаги вършат с усмивка и уважение. Тази цялост и споделеност на бошняците личи и в начина, по който се забавляват – без излишен ефелък, без еснафщина, с много песни, танци и настроение. Разбира се, и тук има проблеми, недомислици, небрежност понякога, но те са по-скоро изключение и зависят от това с какви очи ги погледнеш. 

Надявам се, че повече хора ще опознаят света на Босна и Херцеговина, ще се слеят с природата по поречието на реките Дрина и Тара и ще станат посланици на това магично късче земя.

Полезна информация

Приключението можете да организирате съвместно с туристическа агенция “Джърни Груп”, с която пътувах и аз. Специализирани са в организирането на подобен тип пътувания и имат 17-годишен опит с рафтинг център “Дрина Тара”. 

За повече информация, посетете сайта им – https://www.raftingtara.bg/

Локация на къмпинг „Дрина Тара“