„Всеки човек има корен.“ Тази проста, но дълбока идея присъства силно в творчеството на Розмари Де Мео, която говори за българския корен не просто като за родословието, а като за връзката между човека, неговия род, езика, земята и паметта на предците му.
Може би именно в това се крие отговорът на един въпрос, който все по-често си задаваме – какво означава да бъдеш българин днес?
Дали е достатъчно да знаем историята си? Да познаваме имената на героите, датите и събитията? Или българщината е нещо много по-дълбоко – усещане за принадлежност, което живее в езика, в песента, в шевицата, в обичаите, в празниците и в начина, по който помним хората преди нас?
Коренът не се вижда, но без него няма дърво. По същия начин една общност може да гледа към бъдещето, само ако не е забравила откъде идва. И може би точно затова днес имаме нужда не просто да говорим за българските традиции, а да ги преживяваме. Да ги извадим от страниците на книгите и да ги върнем там, където винаги са били – сред хората.
Именно в това се крие смисълът на „Събор Кривини – празник на българщината“ – да се върнем към корена не като към музейна витрина, а като към нещо живо. Към онова усещане за принадлежност, което ни напомня откъде идваме и ни дава увереност да продължим напред.
Етнографски комплекс “Кривини”
Роден и израснал съм в Долни чифлик – малко градче край поречието на река Камчия, където дом намират тъмни гори, тучни поля, безкрайни пясъчни дюни и омайни планински възвишения.
Именно тук, само на няколко километра от центъра на града, се намира Етнографски комплекс „Кривини“, който днес приютява и едноименния събор.
Помня това място от най-ранна детска възраст. Навремето познавах местността като „Корито“ – обградени от хълмове тучни поляни, до които спокойно ромоли река. Мястото е присойно и тихо, сякаш обвито в магично заклинание от самодиви. Неслучайно оттук е преминавал античният римски път, свързващ Марцианопол с Анхиало, а според стари исторически карти някъде в сърцето на гората свой живот е имала и малка крепост.
Другото богатство на местността е изворната минерална вода. Тя има необичайно свойство – може да гори. Местните хора познават извора от векове и му приписват лечебни свойства, а водата продължава да бъде част от живота на района и днес.
Сега „Корито“ е много по-различно от това, което помня от детските си години. Тук процъфтява Етнографски комплекс „Кривини“, където освен да опитате вкусна българска храна, можете да пренощувате, да пояздите коне или да опознаете региона на четири колела.
В комплекса традициите са поставени на пиедестал, но с прозорлив поглед към бъдещето. Една от идеите, които стоят в основата му, е простичка и добре позната по света – „от фермата до масата“. Тук животните се отглеждат по чист и природосъобразен начин, а земята дава своята реколта, която впоследствие намира място на трапезата.
Летният урожай не се пропуска, а даровете на природата се съхраняват и консервират по стари български рецепти. Така пътят на храната остава кратък – от полето и фермата, през кухнята, до масата.
И може би точно това е едно от най-хубавите неща в „Кривини“ – тук традицията не е просто спомен за миналото. Тя продължава да живее, да се променя и да намира своето място в настоящето. Истински панаир за сетивата.
Носията – памет, която можем да облечем
Има нещо особено в българската носия. Тя не е просто дреха, нито просто красив спомен от едно отминало време. В нея е събрана паметта на хората, които са я носили преди нас – тяхната земя, вярвания, празници, ежедневие и представи за света.
Всеки цвят, орнамент и шевица носят своя история. Различните краища на България имат свои характерни носии, а понякога дори отделни села се отличават със специфични детайли. Така носията се превръща не само в знак за принадлежност, но и в своеобразен език, чрез който хората са разказвали кои са и откъде идват. Може би затова, когато днес облечем българска носия, усещането е толкова различно. За миг сякаш не просто обличаме дреха, а се докосваме до живота на онези преди нас.
Именно това е и една от идеите на „Събор Кривини – празник на българщината“ – да върне тези символи от страниците на историята обратно сред хората. Да видим носията не като костюм за специален повод, а като жива връзка с онова, което сме наследили.
Защото ако коренът е онова, което ни свързва с миналото, носията е един от начините този корен да стане видим. Да го облечем. Да го покажем. Да го преживеем. И най-вече – да го предадем нататък.
Когато празникът оставя след себе си добро
И може би най-важното е, че „Събор Кривини“ не приключи с последната песен, последното хоро или последния гост, поел по пътя към дома.
Първото издание на събора събра 67 860 евро, които ще бъдат предоставени безвъзмездно за две каузи – ремонта на православния храм „Рождество Пресвета Богородица“ в Долни чифлик и лечението на народната певица Ангелина Янчева.
Така празникът на българщината остави след себе си не само спомени, музика, танци и срещи, но и нещо много по-важно – реална помощ за хора и място, които са част от общността.
Защото традицията има смисъл, когато не просто я помним, а я превръщаме в действие. Когато празнуването ни кара да бъдем по-съпричастни. И когато един събор може да събере хората около една обща идея – да пазим своето наследство, но и да се грижим един за друг. Може би именно това е най-смисленото продължение на българския корен – да не забравяме откъде идваме и да оставяме след себе си нещо добро за тези, които идват след нас.
Епилог
За мен „Събор Кривини – празник на българщината“ не беше просто намигване към миналото. Не беше носталгичен поглед към онова, което е било. За мен този събор беше – и вярвам, че е, залог за бъдещето.
Защото видях как едно събитие, родено от желанието и вярата на група съмишленици, може да мотивира, да дава енергия и да съгражда. И най-вече – може да обединява. Една толкова проста и прозаична дума, чийто смисъл сякаш вече не се смята за ценност. И колкото и клиширано да звучи за някого, съединението наистина прави силата. А това българският корен го знае, помни и пази. И когато някой българин го забрави, коренът покълва, пуска нови филизи и ни припомня нещо простичко – че всяко дърво се чувства най-силно и у дома си, когато е част от голяма гора.
TravelTasty.eu 
0 comments on “Събор „Кривини“ – празник на българщината”