Пристанището Клинтхолм от датския остров Møns

Селцето Клинтхолм е разположено край южните склонове на малкия датски остров Møns в Балтийско море. Намира се близо до палеонтологичната банка на Дания Møns Klint, за която вече разказах тук. През лятото живописната местност вибрира от превъзбудени летовници, туристи на колела, каравани и много морски капитани. Истината е, че извън активния сезон селцето е почти пусто. С последните слънчеви лъчи на есента, оттук си тръгват и най-ентусиазираните деца на океана, акостирали на местното пристанище. И макар, че работи целогодишно, през зимата на кейовете му остават неколцината тукашни рибари, вече твърде стари за улов в мразовити води. Пристигам в началото на месец юни, когато лятото тъкмо се кани да пукне в студената Скандинавия. Спомням си, че преди това имах няколко твърде дъждовни дни, които малко бяха озаптили пътешественическия ми ентусиазъм. Паркирах колата пред малка дървена къщурка, пременена в така предпочитания от скъпите ми датчани черен цвят. Край входа й вероятно натурален викинг е окачил кожа на полярна мечка, еклектично съчетана с градско колело в нежен пурпурен цвят. Винаги съм бил впечатлен от способността на нордическите народи да обличат с розова премяна първичната си същност на закоравели разбойници и безстрашни повелители на северните морета.     

Тръгвам по слънчевите и ветровити пътеки, стигайки до пристанището, или Klintholm Havn. Построено е през 1878 година – с места за лодки, дървена пушилня за риба, с малък ресторант край нея. Веднъж обуздан прибоя на морето, в близост природата създала два красиви плажа, заобиколени от пясъчни дюни и диви полски цветя. Днес край тях летуват много семейства с малки деца, привлечени от липсата на коварните течения на Балтийско море. Наблизо са сгушени стари и изкривени от времето летни вили, чули и запазили хиляди истории, детски кикот и семейна идилия. Пасторалния пейзаж допълват старите рибарски бараки и повехнали лодки, забравени от времето. 

През 2013 година пристанището купил местен предприемач. Извършена била голяма реновация и разширяване на кейовете. С новите удобства дошли и допълнителни туристи със скъпите си ветроходни яхти. Построени били хубав хотел и малък комплекс от ваканционни къщи до самия кей. Автентичните постройки са запазени и обновени. В тях все още може да се купи прясна риба или изпържени на място филета, съчетани със сочни месести картофи и сос ремулада. Менюто включва морска пъстърва, зарган, дънна риба, змиорка и костур. Хапнал съм, затова вниманието ми привлича шум откъм стар хамбар, вероятно бивша работилница за лодки. Вътре няколко ентусиасти с побелели коси споделят кана кафе и домашни сладки. Организирали са пазар за вещи втора употреба – големи редици от порцелан, стъкло, ювелирни статуетки, скъпоценни прибори за хранене, електроника от средата на миналия век, и много други потребни и не чак толкова неща. Истински рай за любителите на предметите с история. На няколко метра след пазара попадам на стара триетажна къща със сламен покрив и грубо измазани стени. Въпреки достолепието си, сградата е добре поддържана, гредоредите са изчистени и прясно лакирани, усещам мириса на ацетон. А вътре е подредена колекция от разнообразни представители на изящното изкуство – картини от масло и акварел, черно-бели графики, статуетки от метал и стъкло, произведения от различни кожи. Впоследствие разбрах, че мястото е плац на местните артисти и хора на изкуството, обединени в тематична асоциация. 

Говорейки за тукашното население, то останало в историята на датската държава със спасяването на близо 350 затворници от концентрационен нацистки лагер. Тъкмо приключила войната, в деня в който Дания била освободена от германската окупация, край бреговете на Клинтхолм се появил шлеп, призрачно носещ се без посока измежду вълните на морето. Влекачи издърпали плавателния съд, а на борда му били намерени полуживи 351 измършавели от глад мъже. Въпреки положените грижи, част от тях не могли да преживеят белезите на жестокостта. Днес на брега лежи възпоменателната плоча с имената на погубените души.

Локация: