Блед – алпийското съкровище на Словения

Тази история започна във вече далечната 2018 година, когато в мразовития и мрачен декемврийски Санкт Петербург се озовах на твърде скучен форум, заедно с кмета на град Блед в Словения Янез Файфар. Дотогава не знаех много за това кътче от Балканите, а и да си призная честно, никога не съм смятал държавата за част от нашия полуостров, въпреки че в часовете по география ни я представяха като страната, отвъд която започва Западът. Янез ме впечатли с нетипичното за политик от неговия ранг приятелско и открито отношение към хората и заобикалящия свят – винаги усмихнат, с леко зачервени страници (вероятно от пословичния руски студ), с небрежно романтични представи за живота, и с откровеност, на ръба на строгия политически протокол. Но въпреки всичко, той нито за миг не изневери на дълга си към града. Да го представи в най-добрата му светлина, да презентира всички негови уникални черти, да предложи интересни и не толкова популярни места за посещение, да вложи цялата си мисъл, енергия и любов, за да ме привлече като бъдещ негов посетител. Оттогава Блед живее в съзнанието ми като дестинация, която рано или късно ще видя с очите си. Затова, когато през есента на тази година се отвори двуседмичен прозорец без офис и задължения, не се поколебах нито за миг. Багажът и колата бяха готови за ден, за да тръгнат към красотата на словенските Алпи.

Избрах пътя от Варна през Сърбия и Хърватия, защото е добре уреден, с висококачествени магистрали и почти никакъв шанс за изгубване на правилната посока. Единствената трудна и изцеждаща силите и търпението отсечка е тази в България, колкото и да не ми се иска да го призная дори пред себе си. Пейзажът до Белград е сравнително драматичен, с красиви планински възвишения от двете страни. Следва обаче немалка част от разстоянието – главно на територията на Хърватия, със скучен равнинен и приспиващ сетивата ландшафт. Затова, влизайки в Словения, пътешественикът се чувства като цапардосан с мокър парцал. Пред погледа се разкриват красиви, на места каменисти, на други оцветени в багрите на есента, склонове на най-югоизточния дял от Алпите – хребетът Караванке. Това е сравнително малка по територия държава, затова бързо подминавам столицата Любляна (ще разкажа за нея някой ден), за да стигна до курорта Блед, който е и крайната ми дестинация.

Градчето се намира в северозападната част на държавата, само на няколко десетки километра от границата с Австрия, в полите на Юлийските Алпи. Съществува вече повече от 1000 години, като с течение на времето и по естествен път, неговите жители разширили границите му около бреговете на едноименното карстово езеро. През изминалото хилядолетие Блед попадал под управлението на няколко различни корони, а в определен период от време бил и владение на висока особа в строгата християнска йерархия. Най-особен статут получил обаче след разпадането на Австро-Унгария, когато влиза в пределите на новото Кралство на сърби, хървати и словенци. Тогава именитата династия Караджордевич, привлечена от природните дадености на региона, изградила тук своя лятна резиденция. Традицията спазил и вече югославският лидер Тито, с което Блед се утвърдил като желана дестинация за прекарване на свободното време.

Мъдрите хора са казали, че животът винаги се завърта там, където тече вода. Затова и фокусната точка в битието на бледци е езерото и малкият му остров в средата. Следите на историята тук датират от праисторическия период и последвалото славянско заселване, когато това малко кътче земя било древна култова зона. Днес, в средата на острова има красива поклонническа църква от XVII век, посветена на Успение на Пресвета Богородица. Божият дом впечатлява с високата си кула с камбанария в изящен бароков стил, запечатана в съзнанието на всеки като красива пощенска картичка. От островния пристан до кораба на църквата се стига по 99 каменни стъпала. Вярва се, че всеки младоженец, тръгнал към венчавка, трябва да пренесе на ръце по тях своята мълчалива невеста, за да бъде благословен семейният им живот с любов и здраве. Друга интересна подробност е, че до самия остров достъп имат само традиционните плоскодънни дървени лодки, известни като Плетни. Произвеждат се изцяло на ръка, управлявани от гребци със специална техника, включваща две гребла. Професията им датира от далечната 1740 година, когато императрица Мария Терезия предоставила възможност на 22 местни семейства изключителните права да прекарват религиозни поклонници до острова.

По стара европейска традиция, всеки средновековен град има свой замък със заобикаляща го крепост, дом на местния владетел и неговия елитен двор. Тук се намира най-старият в Словения, носещ също името Блед. Историята му датира от 1004 година, когато германският крал Хенри II предоставил земите на знатен епископ. По това време на мястото му се издигала единствено дървена романска кула, като с времето съоръжението придобило внушителен за всяко варварско око вид. Характерна за замъка станала двойната му конструкция, включваща основна част за резиденция на феодалите, и външна част за прислугата. През годините в него така и не заживели важни особи, затова замъкът в Блед не се слави с пищност, която познаваме от други подобни места на Стария континент. Най-интересната за мен част е готическият параклис, посветен на епископ Св. Албуин и Св. Ингенуин. Впечатлява с изящни фрески, създаващи усещане за триизмерно възприятие. В израз на благодарност към дарителите на това скъпо парче земя, градителите изобразили в олтара на храма образите на крал Хенри II и неговата съпруга. Освен него, днес в пределите на крепостта могат да се видят автентична средновековна печатница, където всеки може да изпише чрез древна технология своето име, винарска изба, художествена галерия, музей и шикозен ресторант с перфектната гледка към езерото.

Замъкът Блед

В края на тази първа част от пътешествието ми в Словения бих искал да благодаря на моите домакини от Garni Hotel Berc, и най-вече на неговия собственик Лука Берк и милата Моника, които се постараха в прекараните при тях дни да се чувствам добре, да опитам местната кухня, да чуя интересни и автентични истории за живота в съвременна Словения и бивша Югославия. Хотелът се намира на 5 минути пешеходно разстояние от най-оживената част на Блед, като същевременно е разположен на тиха и гледаща към гористите склонове уличка. Сградата е малка, кокетно реновирана, топла, чиста и удобна. Предлага богат бюфет за закуска, а Моника никога не пропуска да разбере дали не бихте искали да хапнете нещо допълнително и различно от това, което вече е сервирано. От нея можете да научите за скрити кулинарни съкровища в региона, да се възхитите на умението й сама да отглежда огромна зеленчукова градина, и да се замислите, че невинаги многото означава повече. Като човек, който обича да изследва неутъпканите пътеки, оцених високо и наличието на качествени планински велосипеди, които гостите на хотела могат да използват напълно безплатно по време на престоя си, което е огромен плюс, предвид цените за наема им. И не на последно място, доброто ми отношение домакините спечелиха с доверието, което се опитват да изградят със своите гости, предлагайки им денонощен бар, от който всеки може да вземе своята напитка и отговорно я плати в края на своя престой – доброволно и самоотговорно. По този начин се опитват да живеят и самите словенци – в общество, обърнато лице в лице, с високо социално доверие и отговорност към местната общност. Постижение, което никоя друга балканска република на успя да постигне.

Garni Hotel Berc

Местоположение на Блед:

Следва продължение…