Любляна – Зелената столица на Европа

Казват, че словенската столица Любляна е пазен град от митични дракони, завардили зорко всеки подстъп към ценната си обител. Кръжат свирепо над средновековния замък на хълма, докато долу тесните улици, павираните площади и криволичещата река Любляница тънат забулени в мъгла. Истината обаче е друга – Любляна е уютен, топъл и благ град, отворен сърцато за всеки, готов да му се отдаде. Пристигам тук рано сутринта, за да имам време да усетя приятелската му атмосфера с всичките си сетива. Паркирам колата на един от многото буферни паркинги в покрайнините, а само след 5 минути удобен автобус ме откарва безплатно в центъра на града, където автомобилите са забранени. Неслучайно това малко бижу, както ще се убедя след малко, е обявено за Европейска зелена столица – заради отношението си към заобикалящата среда и инвестициите в устойчивост, които да го запазят за идните поколения.

В средата на есента буйната растителност с всички огромни дървета, многото декоративни храсти и добре поддържани градини са обагрени в топли червено-жълти цветове. Въздухът е приятно свеж и позволява на тялото да се отпусне в сладострастната прегръдка на града. Средоточие на цялата тази неподправена красота е спокойната река Любляница, виеща се между ювелирни крайбрежни улици, отрупани с кокетни кафенета и ресторанти. В тях пъстра палитра от столичани безгрижно попива лъчите на слънцето, докато скромно разказва за красиви преживявания, за постигнати успехи, за преборени премеждия, или просто мълчаливо се наслаждава на момента. Тук кулинарията и добрите напитки са на почит и има защо. Местните шефове са опознали и представили до съвършенство всички традиционни вкусове. Словения е малка държава, но с богато разнообразие от релеф, климат и традиции, интерпретирани в множество експлозии от вкусове.

Като всеки и аз се впечатлявам от гурме кулинарията, но от малък съм свикнал повече с ароматите, атмосферата и богатството на уличните пазари. А Любляна е рай за такива като мен, готови да изследват местната култура чрез най-първичните й форми. Затова, през многото надвесени над реката красиви мостове, се отправям към Централния пазар на града, който е дом на отрудените фермери от близки и далечни краища на страната. В миналото Словения е била слабо развита икономически, основно населението е живяло пасторално, препитавайки се чрез собствено произведени продукти. Тази традиция е запазена и до днес, изразена в неподправената любов на словенците към простата и чиста храна. На Централния пазар – в откритата и закритата му част, могат да бъдат намерени много плодове и зеленчуци, сушени месни продукти, сирена, занаятчийски хляб, сладки печива, вино и спиртни напитки, мед и зехтин от Истрия. Всеки петък от средата на март до края на октомври тук шатра разпъва и хедонистичен панаир, в който местните майстори готвят на открито различни ястия от цял свят. Уви, не успях да се насладя на тази благодат за стомаха, очите и носа, но вниманието ми привличат паркираните встрани няколко камиона за храна, пред които се вият опашки. Стереотипът отрежда на Словения да бъде алпийска страна, но в самия й югозападен край малка част от красивите й земи целуват топлите води на Средиземно море. Оттам идва многото и вкусна риба, която тук обичат просто посолена и изпържена в пиперливия зехтин от крайбрежието. Това определя и избора ми за бърз обяд от непретенциозната каравана, до която тълпи от всевъзможни култури облизват апетитно пръсти, привършили порциите блажено удоволствие.

На метри от Централния пазар е една от най-новите забележителности на града – Мостът на месарите. Носи името си от старите месарски дюкяни по поречието на реката, от които тръгва, за да пресече Любляница. Сам по себе си не впечатлява с нищо особено, като изключим прозрачния му под от стъкло и хилядите заключени по парапета катинари в знак на нечия вечна любов. Погледът обаче се спира върху художествен ансамбъл от медни пластики, изобразяващи персонажи от гръцката митология и Стария завет. Авторът ги е пресъздал в натуралистичен вид, на личната ми граница между екстравагантността и безвкусицата. Затова, през Тройния мост и покрай Францисканската църква, тръгвам към висините на хълма, за да опозная дома на драконите.

Люблянският замък стои достолепно над града, обгърнат от масивни каменни стени, а от бойните му кули гордо се веят словенският трибагреник и гербът на града. Твърдината не впечатлява с пищността и богатствата, които сме свикнали да виждаме в крепостите на Западна Европа, но е отлична локация за панорамна гледка към всички краища на столицата, за миг на спокойствие с ароматна чаша кафе или съзерцаване на огнения залез.

Денят е към края си. Правя няколко последни обиколки на компактната централна част. Красиво е, спретнато, подредено. Тук-таме личат белезите на отминалия Титовизъм, но като цяло Любляна заслужава своето място в клуба на най-красивите европейски столици. Зад примамливата й опаковка не стои просто въздух, а добре премислена концепция, създадена с отношение и визионерство. Това важи напълно и за държавата като цяло. Словения е отличен пример за това как една посткомунистическа страна може да се отърси от спорното си минало и да създаде среда за своите граждани, в която те да развият потенциала си по най-добрия и успешен начин. И тук не визирам просто отличните пътища, санираните домове, зелената енергия и успехите на селското стопанство. Тях ги има, но те са плод на променената нагласа в съзнанието на хората. За живот в общество, ценящо общоевропейските ценности, едновременно пазейки традициите.