Драматичната природа на дефилето Винтгар в Словения

Студено есенно утро в полите на Юлийските Алпи в градчето Блед, Словения. Слънцето току-що е изгряло, доколкото мога да преценя от сумрачната светлина, влизаща през малкия прозорец в топлата и уютна стая на семейния Garni Hotel Berc. Едва доловимо усещам, че един етаж под мен Моника също е будна – приготвя вкусната и питателна закуска, докато едновременно с финеса на обиграна домакиня подрежда спретнато малката кокетна блок маса. Трябват ми още няколко минути преди да се разсъня напълно и осъзная, че навън вали. Чувам румоленето на студените пръски чиста вода по стъклото. Бързо вземам душ и слизам в домашната трапезария, където вече ме очакват ароматно кафе и апетитно аранжирани словенски специалитети, поднасяни обичайно на закуска в малката селскостопанска държава. Поздрави за новия ден, няколко приятно разменени реплики, последвани от минути разсеян поглед без фокус и мисъл в далечината на прогизналата морава. Моника веднага усеща тъгата ми от перспективата за скучен ден, затворен зад стените на къщата. Успокоява ме, че в този период на годината често се случва сутрин да вали, но дъждът спира малко преди пладне. Благодаря й за съпричастието и за поредния вкусен старт на есенната ми ваканция. Смеем се на няколко весели истории от стара Югославия, впечатлявам се от разказите й за огромната зеленчукова градина, която отглежда сама, а накрая, естествено, не пропускам да поискам съвета й за интересна локация в близост, която да разгледам в случай, че природата реши да бъде благосклонна към откривателския ми дух. Казва ми да взема един от велосипедите в гаража, да проверя маршрута в картата, а след 5-6 километра да се озова пред входа на едно от най-красивите ждрела, които съм виждал някога в живота си – дефилето Винтгар.

Наближава обяд, когато стигам официалния вход на природната забележителност. Лутах се за кратко, понеже част от улиците бяха затворени за ремонт. За щастие, пътните полицаи в Словения говорят добър английски, благодарение на което успешно ме насочиха в правилната посока. На огромния паркинг пред касата тъкмо са започнали да прииждат ордите от туристи, въпреки че дъждът току-що е спрял. Освен автомобилите с най-различни европейски регистрации, няколко големи автобуса правят задъхани маневри за най-щадящото откъм пространство паркиране. Не обичам тълпите и глъчката, затова бързам да заключа колелото и да купя билет. Дефилето е популярна туристическа дестинация, затова е отлично социализирана, което от своя страна изисква своята поддръжка и входна такса. Огромна, тежка и плътна метална врата отделя преддверието на ждрелото от най-драматичната му и живописна част. Отварям я, а зад нея започва дълга няколко километра пътека, криволичеща измежду високи отвесни скали, между съборени от водната стихия стволове на вековни дървета, и гледки, много картини, спиращи дъха пейзажи, излезли като че ли от най-живописните дебри на природата.

Дефилето Винтгар, издълбано от река Радовна между хълмовете Хол и Борщ, е дълго около километър и половина. Обградено е от стръмни склонове, обрасли с букови гори. По дължината му ревът на реката отеква ту по-силно и бурно, ту нежно и дори в меланхоличен застой. Почти зад всеки завой се откриват малки и по-големи водоскоци, бързеи и ерозионни дупки. Пътеката криволичи по тесни проходи, вкопани в скалата участъци, много мостове и създадени от човека предпазни парапети. През нощта дъждът е бил обилен, затова реката е по-пълноводна, а въздухът влажен и изпълнен с отрицателни йони, успокояващи сетивата и мисълта. На места скалите са голи и хлъзгави, но по-често облечени в пухено меки мъхове, придаващи им загадъчен и може би малко страховит вид. Местните хора винаги са гледали на ждрелото с почитание и уважение. Открили красотата му преди повече от 130 години, когато кметът на близкото село Горие го показал на известен фотограф от Блед, останал силно запленен от мистериозността на природното образувание. Пресъздал я толкова успешно в работата си, че Винтгар било отворено за посетители заради небивалия хорски интерес. Реката била обуздана с изграждането на малък язовир нагоре по течението, а с времето човешкият инженерен ум изградил и туристическата пътека такава, каквато я виждам днес.

Неусетно пристигам в края й, опиянен за пореден път от величието на природата. Пред очите ми отново масивна метална врата. Бутам я мислейки си, че тежкият и як метал е умишлено сложен в началото и края – не толкова да ограничи достъпа, а да създаде усещането за страхопочитание и очакване за мащаба и грандиозността на това, до което човешките сетива ще се докоснат. Основната част на маршрута приключва в подножието на най-високия речен водопад в Словения – Шум, и железопътния мост Бохин, сякаш излязъл от редовете на Джоан Роулинг. Оттук туристическата маркировка се разделя в два възможни варианта за връщане до началната точка – надясно покрай църквата Света Катерина, или наляво през село Блежска Добрава. Тъй като маршрутът през Божията обител е затворен поради свлачище, тръгвам наляво през селото. След 10 минути горската пътека излиза в края на тесен асфалтиран път, а до него няколко млади словенци въртят хипстърско кафене със сандвичи и няколко вида крафт бира. Вземам полагаемата доза щастие под формата на ферментирали дрожди и изпечен глутен, и продължавам по пътя си. Селото е китно, отляво и отдясно сияят спретнати овощни градини, тук-таме пасища с преживящи крави и много цветя по балконите на фермерските къщи. Още няколко километра и съм отново на онзи паркинг, където оставих колелото. Небето е повече от ясно – Моника беше права. Благодарен съм за този ден, за възможността да се докосна до поредното творение на природата в най-красивото й измерение. Благодарен съм за споделянето и за смирението, на което тя ни учи. Защото понякога сме неблагодарни. Мусим се на сивото време и дъждовните капки, които вероятно тя ни праща, за да ни пречисти. За да бъдем готови за момента, в който тя ще ни се разкрие в цялата си прелест. Така както реката търпеливо си е проправяла път през негостоприемните зъбери, за да се влее някъде в далечината с друга като нея, или в дълбините на морето.