Абатството на Архангел Михаил

Трудно е да разкажеш историята на втората по популярност историческа забележителност на Франция. За абатството Мон сен Мишел (Le Mont-Saint-Michel) са написани милиони редове и направени хиляди кадри. Водени са битки, започвани войни. Делбите за малкото късче земя продължават и днес, макар формално. Разположен на границата между двата френски региона, от север острова придърпват гордите Нормандци, а от юг изискани Бретонци. Въпреки това, Мон сен Мишел е национална гордост за целия Хексагон (така французите наричат държавата си по едноименната геометрична форма), включен в списъка на ЮНЕСКО за Световното културно наследство с висока културна, историческа и архитектурна стойност. 

Историята на комплекса започва преди повече от 1300 години, когато Архангел Михаил се явява в съня на местен епископ, повелявайки на скалния остров да бъде построена църква. За нещастие Свети Обер пренебрегва заръката, с което предизвиква смъртта. И до днес черепът му лежи в катакомбите на манастира, с ясно очертана дупка в задната си част. Легендата гласи, че Архангелът наказал Божия раб, пробивайки с пръст главата му. Небесното знамение било разбрано. Манастирът Мон сен Мишел започнал да се строи от местните миряни. 

През вековете фортът бил многократно нападан от вражески легиони, но винаги оставал непревземаем. Заобиколен напълно от вода, островът бил достъпен единствено при отлив. Дори тогава, атлантическият бряг бил трудно проходим заради скрити опасности като потъващи пясъци и бързи мощни приливи. Само пилигримите, пристигащи от Италия, Германия, Англия и други части на Франция, имали възможността да достигнат святото място. Просветени, те чакали ниското море, след което пристъпяли по тясна ивица земя, останала наплитко. Това запазило цялостта на Мон сен Мишел, който претърпял бурно развитие, бързо се разраснал, придобил популярността, която познаваме и днес. 

Залив под заплаха

В края на 19 век местната общност решава да улесни достъпа до абатството за стотиците поклонници, пристигащи от всички краища на света. Онази тънка ивица земя, запазила Мон сен Мишел през годините, сега е на път да унищожи крехката екосистема на залива. Тя била изкуствено повдигната, за да бъде островът достъпен денонощно. Същевременно, редица земи покрай крайбрежието били изкуствено дренирани и усвоени за пасища на местните фермери. Устието на близката река било завардено и укротено с изграден напоителен канал. Тези обстоятелства довели до драстично отслабване на отливната вълна, която досега грижовно и последователно отмивала наносите тиня. Постепенно заливът бил напълно затлачен с мръсотия. Островът се превърнал в полуостров, а крехката екосистема била унищожена.

Едва през 2006 година правителството стартира грандиозен проект, с който изгражда иновативна хидравлична дига. Технологията на съоръжението използва водите на реката и силата на отлива, за да извежда ненужната тиня в океана. Премахнат е изграденият път между островната и континентална част, забранен е достъпът на автомобили. Днес посетителите стигат до историческата забележителност по лека мостова конструкция, а екосистемата на залива е напълно възстановена. Непреходните френска почит към наследството и инженерна мисъл запазват ценното богатство за бъднините. 

Места за хранене

За да изживеете напълно духа и атмосферата на мястото, отбийте се за спокоен обяд или романтична вечеря в La Mère Poulard, разположен в подножието на абатството. Ресторантът е създаден през далечната 1888 година, и е резултат от любовта на двама млади французи. Съпругата Анет Пуляр отдала живота си на това да посреща и гощава пристигащите от близки и далечни земи поклонници. Концепцията на кухнята й е проста – приготвя местни ястия, използвайки морски дарове от залива и много яйца от свободните кокошки на близките ферми. Именно типичните омлети, изпържени в масло на откритото огнище, разнасят славата й по света. Днес ресторантът има отлична Michelin оценка, а сред гостите му се нареждат Франсоа Митеран, Маргарет Тачър, членове на японското императорско семейство, много музикални и кино звезди.

Разбира се, на първо място опитайте пухкавите и пружиниращи яйчени творения. Ако искате да навлезете в дълбините на местната кухня, изберете традиционно нормандско меню, включващо предястие, основно и десерт. Кулинарното приключение стартира с гъста велуте супа от сезонни зеленчуци, вкусно подправена със скилидка чесън и пера див лук. Основното ястие вероятно няма да бъде по вкуса на всеки. Tripes à la mode de Caen или Шкембе по Каенски, се приготвя с къшеи телешки стомах, сварени в местен ябълков сайдер. Карантията се готви заедно с моркови, лук и целина, в типична керамична тенджера Tripière, наподобяваща български гювеч. Ястието къкри бавно – между 8 и 9 часа, като капакът се обримчва с тесто, запазващо всички вкусове и аромати. По традиция готовата яхния се сервира с шепа варени картофи. Вкусът й е силен и леко сладникав, с дъх на калвадос. Десертът в менюто е семпъл, но богат крем от мляко, сметана, масло и ванилия.