Зелената магия на абатството “Добра почивка”

Както вече разказах в историята за езерото Герледан, едно от местата, които задължително трябва да бъдат посетени в района, е абатството “Добра почивка”. Веротно името буди странни чувства. Свикнали сме Божиите домове да носят имената на светци и библейски персонажи, но тук това не е така. Легендата разказва, че преди повече от 800 години, след уморителен лов, виконт Алан III от фамилията Роан заспал край гората Кенекан във френски Бретан. В съня си благородникът бил посетен от Дева Мария, която заръчала тук да бъде построен храм за вечна почивка. Окрилен от небесната поличба и от възможността да утвърди авторитета на знатната си фамилия, виконтът и неговата съпруга започнали градежа на абатство, което нарекли “Notre-Dame-de-Bon-Repos” (на френски език Notre Dame означава Божията Майка, Богородица).

Разположен в красива гориста местност, на брега на канала между Нант и Брест, първоначално комплексът бил предаден за управление на 12 католически монаси – цистерианци. Известни със своите земеделски умения, духовниците бързо развили прилежащо стопанство, с което започнал бурен разцвет. Много скоро работата станала толкова много, че било необходимо да бъдат наети работници, помагащи в отглеждането на плодове и зеленчуци, отглеждането на животните. Стремглавият просперитет постепенно дистанцирал монасите от основната им цел – да водят аскетичен начин на живот, в послушание и целомъдрие. Бавно, но необратимо духовенството започнало да запада. Последвали бурни столетия, в които обителта минала под юрисдикцията на Краля. Така монашеското братство се ръководело от игумени, нехаещи за проблемите и нуждите на отшелниците. Целта била единствено богатствата на “Добра почивка”. Редували се моменти на просперитет и пагубно опиянение. След Френската революция сградите били продадени и превърнати във фабрика за ризи. Последно тук живели строителите на канала Нант-Брест, след което руините потънали в забрава. 

В продължение на 150 години каменните зидове останали скрити зад буйната растителност. Едва в края на XX век двама братя решили да върнат блясъка на святото място, носещо духа на славния бретонски народ. Създадена била асоциация, а десетки доброволци се впуснали в усърден труд за реконструкция на сградите. Днес манастирът е частично възстановен и е достъпен за туристи. Предаден е за 100-годишно управление на сдружението, което го върнало към живот. 

През летните дни в абатството се организират редица културни прояви – концерти, театрални постановки, ефирни балетни композиции. Някои от зелените пространства са сцена за съвременно изкуство, а други са част от прилежаща ферма. Уредниците умело съчетават традиции с новаторство. Чрез специална 3D технология посетителите могат да се потопят в историята, да опознаят живота на монасите, тежкото им ежедневие и религиозни практики. Красивата природа все така предразполага за добра почивка под мекото слънце, с чаша топло кафе или местен сайдер. Много от тукашните рибари ловят във водите на канала вкусната пъстърва, която може да бъде опитана в околните бистра. В малка книжарница е събрана и представена бутикова колекция от книги, разказващи културата, историята и кухнята на региона Бретан. Чрез тях всеки може да отнеса малко късче от Франция в своя дом. Абатството е достъпно с автомобил, но за още по-автентично преживяване могат да бъдат използвани обозначените пешеходни и велосипедни маршрути.