България Православно наследство

Храмът “Свети Дух” в село Приселци

На 10 октомври 1936 година църквата била осветена от Варненския и Великопреславски митрополит Симеон. Дадено било името “Свети Дух” - едно от лицата на Светата Троица.

Посрещна ме иподякон Стилиян в навечерието на един от големите християнски празници –  Архангеловден. Неслучайно съдбата ни събра пред портите на храм “Свети Дух” в село Приселци точно на този ден. Също като Светеца, пазещ душите на християните от дявола, иподякон Стилиян е призван да брани духа на вярата в малкото село. Освен да помага в църковното богослужение, той пази жива историята на красивата църква, построена преди повече от век. Макар да не е роден тук, с много любов и благоговение разказва за градежа на храма, за неговото освещаване, за разклатеното упование, и за пробуждането, настъпило преди няколко години. 

Иподякон Стилиян

Преди Освобождението село Приселци носело името Мемиш Софулар и било населено предимно от турци мюсюлмани. След възстановяването на българската държавност, по тези земи се преселили големи фамилии, прогонени от района на Одринска и Беломорска Тракия. С тях дошли новото име, новата вяра, а с нея и нуждата от храм, където да бъде изповядвана. Така, в края на селото тракийците построили малък параклис, кръстен на Светите братя Кирил и Методий. С времето обаче църквата им отесняла, а нуждата от нов Божи дом ставала все по-силна. Затова, през 1906 година бил свикан общоселски събор, който да излъчи членове на новосформираното църковно настоятелство. Неговата задача била да построи църква за миряните. Да бъдеш църковен настоятел навремето било въпрос на висока отговорност, на дълг пред Бога и пред обществото, споделя иподякон Стилиян. Именно заради това местните избрали най-начетените, високонравствени и отговорни сред тях, които да организират градежа. Започнала бурна подготовка, събрани били дарения, дървен материал и големи канари от камъни. Главният архитект на Варна начертал подробни планове на сградата, но нерешен оставал най-големият въпрос. Смятало се, че новият храм трябва да бъде издигнат в най-хубавата част на селото, да бъде най-високо, за да се вижда отдалеч и да се чува кристално камбанният му звън. Затова местната община отчуждила няколко големи имота, където днес освен църква има построено и училище.

За съжаление, малко преди да бъде дадена благословия и градежът да започне, България попаднала във водовъртежа на войните от миналия век, осуетили богоугодното дело. Едва през 1932-1933 година бил положен крайъгълният камък. В строежа се включили много доброволци, събрани били дарения не само от първенците на селото. Пари за църквата дали всички – всеки според аршина. Църковното настоятелство било неотлъчно ангажирано с дейността. Обиколени били много църкви в региона, за да се почерпи опит. Иподяконът споделя, че не е специалист относно архитектурната стойност на сградата, но за времето си тя била модерна и с размери, на които могат да завидят и големи градове.

“Корабът”, или основната част на сградата, бил издигнат по технология без подпорни колони, а отвън зидарията не била измазана, за да остане видима красотата на естествените материали. В сърцето на камбанарията затупкала старата камбана, която строителите пренесли от малкия параклис. От там дошли и вековни икони на Светите братя Кирил и Методий, които се пазят и до днес. Така, разказва иподякон Стилян, на 10 октомври 1936 година църквата била осветена от Варненския и Великопреславски митрополит Симеон. Дадено било името “Свети Дух” – едно от лицата на Светата Троица.

С отброяването на годините, и гоненията, на които българските християни били подлагани по време на комунистическия строй в страната, храмът започнал да запада и да се руши. Едва през 2013 година местните приселци започнали да връщат блясъка му, водени от упованието, че там, където има вяра, има и просперитет. Измазан бил подът, сменена дограмата, ремонтиран покривът. С общи усилия дворът бил изчистен, направена била площадка за децата, засадена красива градина, инсталирано ефектно нощно осветление. Поръчан бил нов иконостас на знатен майстор от Силистра, а ювелирен иконописец от Бургас изографисал иконите за храма. Дарители купили и нова камбана, която още чака своя майстор да я окачи и одухотвори.  

За много хора църквата е просто сграда. Други вярват, че тя е помазан храм, избран да служи за връзка между Господ и неговите миряни. Но църквата е нещо повече. Тя е светилище за вярващия, олтар за проповедника, сцена за ангелогласния, красота за ценителя, дом за отдадения. Отдаденият като иподякон Стилиян, който е в храма всеки Божи ден, убеден, че да не пуснеш вярващ в църквата е грях. Въпреки, че е Божи служител, той се доверява на науката и се е ваксинирал. Споделя, че преди епидемията за молитва идвали много хора – и в празници, и в делници, но сега част от тях се страхуват. Затова тази година пред иконостаса на “Свети Дух” са кръстени едва 8 новородени християни, а венчавки не е имало. Иподяконът вярва обаче, че тези тъмни времена ще бъдат скоро забравени. Затова е приготвил златните корони, белите покривки и църковната утвар, очаквайки отново тайнството на брака да бъде разкрито за бъдещи младоженци. 

Иподяконът на Светия Дух ме изпраща на прага и ме кани отново. Споделя ми, че край селото има аязмо, до което иска да ме заведе, и за което, надявам се, ще напиша скоро тук. А дотогава отидете в село Приселци и вижте църквата “Свети Дух”. Запознайте се с нейния пазител, а ако Ви е на сърце, занесете му хубав хляб. Стилян е ценител, защото преди да стане слуга на Господа, цял живот с ръцете си е сътворявал насъщния…

Ако харесвате видеото, абонирайте се за канала в YouTube

Как да стигнете:

0 comments on “Храмът “Свети Дух” в село Приселци

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: