Шуменската крепост – твърдина на хилядолетна България

Винаги в представите ми районът на град Шумен е бил важна част от богатата история на България. На компактна територия от няколко десетки квадратни километра е събрана пъстра палитра от археологическо наследство. Тук са двете стари български столици Плиска и Преслав, на отвесната скала край Мадара гордо крачи едноименният конник, а край село Осмар личат останките на древен исихастки манастир. Спектърът на историческите пластове ни връща все по-назад във времето, стигайки до стените на Шуменската крепост, пазещи разкази за делници и празници, за войни и опожарения, за културен и духовен подем отпреди повече от 3200 години.

Останките на Шуменската крепост се намират само на няколко километра от пределите на града, какъвто го познаваме днес. Местните хора наричат крепостта Стария град, защото именно оттук води началото си Шумен. Смята се, че към края на XV век тукашното население започнало да напуска пределите на твърдината, слизайки надолу в равнината. Преди да се стигне до тук обаче, ще минат хиляди години, през които древни траки, завоевателни римляни и византийци, и смели българи, ще изковат историята на Шуменската крепост. 

Науката твърди, че първите укрепления в тази част на платото датират отпреди 3200 години, което ги прави най-старите в пределите на държавата ни. Тогава тук живели траки от племето гети, които изградили първоначалните предпазни ограждения. Разбира се, мащабът далеч не е бил такъв, какъвто го познаваме днес, а вместо камъни тракийците използвали дърво. Едва с настъпването на римляните обитаваната територия започнала да се разраства. Известни със своите познания във военното дело и градското планиране, западните нашественици издигнали каменни стени, построили жилища, павирали улици в пределите на крепостта. Отбранителната сила на форта била осезаемо подобрена, тъй като той играел важна роля по пътя между Константинопол и Одесос (днес Варна). Тук отсядали търговци и почивали легиони, сновящи между двата града, с което значително се подобрило икономическото благосъстояние. С разпада на Великата Римска империя, и попадането на Шуменската крепост в пределите на Византия, спокойните дни, изпълнени с благодат и просперитет започнали да отминават. Районът попадал в пограничните райони на новосформираната държава, което му отредило нелеката задача да отблъсква варварски нашественици от север. Редували се битки, разруха, победи и неуморен труд, за да се държат боеспособни стените на града.

Първото българско царство донесло нови перспективи и вяра за светло бъдеще. Близостта на старите столици отредила важна роля на крепостта. Настъпил духовен разцвет, характерен за Плисковско-преславската култура. Построени били няколко християнски храма, а археологически находки доказват наличието на богат и разнообразен обществен живот. Развитието продължило и по време на Второто българско царство, когато Шумен се превърнал във важен икономически център. С попадането на България под Османско владичество крепостта била запазена, което говори, че вероятно е предадена на нашествениците без съпротива. В този период укреплението се използвало единствено с военна цел. 

Златната история на Шуменската крепост приключила през кървавата 1444 година, когато кръстоносният поход на полско-унгарския крал Владислав III Ягело прави последен опит да освободи християнските земи от турското нашествие. По пътя си към Варна папските пратеници превзели и опожарили крепостта, с което, макар за малко, дали свобода на местното население. Уви, кръвта на смелите пълководци била жестоко пролята край морския град. С това бил сложен край на хилядолетната история на Шуменската крепост. Гъста петвековна мъгла се спуснала през зъберите на високото плато, а знамето на черния полумесец заплющяло връз порутените кули. 

Днес останките са може би едни от най-добре обследваните и експонирани в страната. Заслуга за това има археологът Вера Антонова, отдала голяма част от живота си в изследване на завещаното наследство. В знак на благодарност местната общност издига неин бюст в рамките на крепостта. Популярната туристическа дестинация е добре поддържана и социализирана благодарение на европейско финансиране, а от възстановената в реални размери наблюдателна кула се открива живописна гледка към града.

Ако харесвате видеото, абонирайте се за канала в YouTube

Локация