Златната църква на Цар Симеон I

Златната църква край Велики Преслав, позната още като Кръглата, заради специфичната форма на църковния кораб, е може би най-красивият пример за значението, което Цар Симеон I отдавал на християнството, утвърждавайки Първата българска държава пред света. Наред с бурното развитие на книжовността и културата, българският владетел вложил усърдие и воля, за да подреди своята корона наравно с тази на византийските василевси. Израз на този негов стремеж е именно Златната или Симеонова църква край южните порти на новата столица Преслав.  

Възпитаник на Магнаурската школа в Константинопол, просветен във вярата от самия вселенски патриарх, Симеон смятал, че новата религия не само ще извади младата българска държава от мъглата на езичеството, но и ще обедини разпилените помежду трите морета българи. Затова той възложил градежа на храм, пред който глави да преклонят и най-мрачните владетели. Зданието било завършено около деветстотната година, инкрустирано до най-финия детайл с постиженията на Плисковско-Преславската култура. Това била и скритата символика на църквата – да открои и еманципира българите, твърде силно повлияни от Византия след покръстването им. 

Новият дворцов храм представял в най-красива светлина известните рисувана керамика и каменна пластика, така характерни за местната култура. Сградата била облицована с мраморни плочи, с вградени в тях рисувани керамични плочки и стъклени пластини. Релефно украсени с флорални мотиви каменни корнизи опасвали високите ѝ стени и фасади. Водоливниците били стилизирани във формата на лъвски глави, а масивни колонади поддържали основния скелет, завършен с полусферичен купол. Именити майстори изсекли върху капителите и основите на колоните лози и ловни сцени, символизиращи изобилието в царството. Предният двор бил павиран с мраморни мозайки с геометрични фигури, част от които могат да бъдат видяни и днес. 

По думите на Йоан Екзарх, Симеоновата църква била за чудо и приказ, творение, което не може да се опише с думи, а само видяно със собствените очи. Чрез словата си преславският книжовник разказва за изобилие от камък и дърво, злато, мед и сребро, които българите вложили в градежа. Смята се, че Царят сам участвал в проектирането на Божия дом, вплел в себе си щрихи както от византийската и елинистична архитектура, така и традиционно български, римски, та дори и франкски черти. 

Днес църквата е добре експонирана и отчасти реставрирана. Разхождайки се зад дебелите стени, измежду красивите колони и овални сводове, все така можем да усетим блясъка и духа на святото място. Старините викат в съзнанието сцени на сакрални ритуали, на царски молитви и терзания, на изказани дълбоки тайни, на смирение и управленска дързост. Сред спокойствието на вековната гора, по вълните на птичата песен, звънят църковни камбани, златна утвар кади олтара, кънти звук на архиерейски жезъл. Такъв бил животът в Средновековна България – разпилян между бойното поле, дворцовия делник и тайнството на храма.

Ако видеото Ви хареса, абонирайте се за канала на TravelTasty.eu в YouTube

Локация: