Църквата „Св. Св. Константин и Елена“ в с. Царевци

Пристигнах в Царевци сутринта на тиха есенна събота, да потърся църквата на селото, за която бях чул добри думи и интересни истории. Посрещна ме Росица, или леля Роси, както сама ми каза. Клисарка е на храма и се грижи за неговата поддръжка. Усмихва се, но в очите й прозира тъга. Споделя ми, че преди да дойда са си взели последно сбогом със свой съселянин. Мъчно й е, защото тук хората са малко, всички живеят задружно и милеят един за друг. Въпреки покрусата и факта, че не ме очаква, охотно и с чиста душа ми разказа за богатството, на което има честта да бъде пазител. 

Църквата на Царевци е изградена през далечната 1864 година. Преди нея в селото имало стар, по-малък храм, но местните решили, че е твърде тесен за миряните, които ставали все по-многобройни. През този период селото било в разцвет, плодородната земя раждала богата реколта, която била предпоставка за селския просперитет. Според преданията, за изграждането на новата черква били използвани камъни от старите стени на крепостта, в която по тези места живели прабългари и траки. Бързо и задружно църквата била съградена с общия труд на всички. Сградата била ниска, без собствена камбанария, защото по това време все още не било разрешено. Кръстили Божия дом на Светите равноапостоли Константин и Елена, пазители на селскостопанската реколта. 

Вече близо 160 години откакто църквата била тържествено осветена, жителите на селото посрещат храмовия празник на 21 май. Спазвайки народното поверие, строго забраняващо всяка полска работа, царевци прекарват деня в двора на храма. Обикновено, водени от кмета, всички дружно събират средства за общ курбан. Жените, облечени в традиционни български носии, се грижат за приготвянето на вкусната чорба от агнешко месо. Стопанките са много красиви, пременени в празнични одежди. По думите на леля Роси, казаните клокочат, докато мъжете подклаждат огъня, споделяйки истории за богат урожай. Детски смях и веселие допълват празничната атмосфера. Разбира се, денят започва с тържествена литургия, отслужена от местния свещеник. Освен да се черкува, местната общност се събира в храма и в делник, когато се обсъждат различни теми от живота, дискутират се проблеми или се правят планове за бъдещи съвместни инициативи.  

С наведени глави пред вярата и ниската порта на вкопания храм, заедно влизаме във вековната постройка. А вътре е магия от синьо небе и библейска позлата. Стените на храма са иконописани наскоро. През 2017 години красиви сцени от Евангелието рисуват майстори от Румъния. Шест месеца отнема на двамата братя от север да изрисуват църквата по румънски тертип. Нито хляб ядоха, нито вода пиха, нито сън спаха, докато не свършат делото, благоговее леля Роси, докато с искрящи очи гледа човешките творения така, все едно са пред погледа й за първи път. Споделя, че всички правила са спазени и светците са положени така, та да отговарят на каноническите разпоредби на нашата, българската църква. По същото време общината купила и нова 100-килограмова камбана. Монтирана е встрани от храма, на красива камбанария, с щъркелово гнездо отгоре. 

В двора на Божия дом е и старото килийно училище. Заедно с малка килимарска работилница, в началото на 80-те години на миналия век трите старини са обединени в етнографски комплекс. По стените на старото школо е подредена експозиция от артефакти и автентични черно-бели снимки, представяща миналото на Царевци и близки населени места. През лятото тук идват много туристи, привлечени от богатата история на селото и красотата на църквата. Тукашните хора с гордост разказват, че навремето сам Христо Ботев обикалял из Султанар, каквото е старото име на Царевци, за да пробужда революционния дух. В селото за кратко живял и писателят Стоян Чилингиров, написал известния роман “Деца на ада”, вдъхновен от местни жители. 

С усмивка леля Роси казва, че в селото все още има майсторици, които умеят да използват стана в занаятчийницата, създавайки красиви и пъстри български постелки. Не вярва в бъдещето на занаята обаче, защото на младите на стан не им се сяда. А и вече не са много булките в селото. Семействата заминали да живеят в големия град, или работят за по-добри заплати в чужбина. Въпреки това, в Царевци живец има. Улиците са чисти, дворовете добре подредени, градините прекопани. Много хора пътуват всеки ден до Варна, защото оттук минава линията между морската и административната столица. Отнема им по час в посока, но заради спокойния живот и чистия въздух смятат, че си струва. 

Тръгвам си доволен. Харесаха ми хората, гостоприемни и разговорчиви. Съседи от близките къщи дойдоха да ме поздравят, та непознат човек има в селото. Поканиха ме за кафе, въпреки че всички бързаха да свършат последната работа в двора преди зимата да ги скове. Не знам историята от “Деца на ада”, но той определено не е тук…

Абонирайте се за канала на TravelTasty.eu в YouTube